Ла донна е мобиле

1993 г. - "Ла донна е мобиле", сценарий - Любен Дилов-син, режисьор - Нидал Алгафари.

Героинята на Нона се казва Жаки и е инвалид. Никога преди това Нона не е опитвала да седне в инвалидна количка, слава богу. Тя не може да каже, че не се е замисляла за тези хора, за това как се живее, ако не можеш да се движиш, но тогава го е изпитала наистина. Разчитала е само на ръцете си, защото по това време в България нямаше нови хубави модели колички и за да се придвижваш, се налагаше да въртиш колелата с ръце. Режисьорът е искал да предаде максимално истински трагедията на парализираните хора. Освен че е трябвало да забрави, че изобщо има крака, Нона е трябвало и да се потопи в съзнанието на това момиче, което всъщност е било най-страшното. Нона е посветила тази си роля най-вече на жертвите на сектите, защото това всъщност е най-голямата трагедия на нейната героиня. Много е жестоко, когато някой се възползва от нещастието на хората или злоупотребява с доверието им. Всички знаем колко човешки живота, колко съдби погубиха сектите и Нона смята, че никой не трябва да остава безразличен към този проблем.

Нона обича много тази си героиня и нейната изгубена душа.

Далила

1995 г. - Телевизионен театър. Пиесата е на Владимир Мусаков, режисьор - Вили Цанков. В тази пиеса Нона е в ролята на Далила.

Мусаков написва "Далила" през 1934 г. Произведението му е изцяло в духа на символизма, изпълнено е с красиви думи и образи. Нона е имала щастието да работи с един от най-големите режисьори в българското кино и театър - Вили Цанков. Според нея тя е получила много от неговата чувствителност, интелигентност и богат театрален опит. Не случайно го наричат "Естета" в Български театър. Един човек с изключително силно изразен собствен стил, нещо което Нона много уважава. В ролята на Самсон е Стефан Данаилов, а в другата много интересна женска роля - Аня Пенчева.

Емигранти

2002 г. - режисьорски дебют в киното на прекрасния колега на Нона, Ивайло Христов - любим актьор на вече няколко поколения и все още много млад и много работещ актьор. Сценарият е негов и на Людмил Тодоров. В този филм Нона играе сестрата на един от главните герои. Те са трима млади мъже, които се чувстват емигранти в собствената си страна (всъщност състояние на душата на много българи).

Да работиш с Ивайло Христов винаги е истинско удоволствие, а двамата в тандем с Людмил Тодоров са нещо, което Нона пожелава да се случи на всеки актьор.

Филмът е смешен и тъжен и Нона мисли, че е много близък до сърцето на всеки човек.