Terra Incognita

Преди хиляди години
съм вървяла боса
по същата тази земя
дето сега кръста си нося.

В сънища, като спомени
Виждам едно лице –
Толкова пъти прераждано
смелото ми сърце.

А в земята са тайните,
Които не искат да спят
От люлката на незнайните
До днешния слънчев цвят.

Преди хиляди любови,
Преди хиляди луни
Съм поела надалече,
За да слея две съдби

В сънищата като спомени
виждам едно небе –
там, откъдето е минало
смелото ми сърце.

А земята е същата
И винаги ще съм там
С любовта – въздесъщата
Светлина над вечния храм.

текст : Нона Йотова
муз.: Нона Йотова
аранж.: Дани Милев