в и д е о   к л и п   о м а н а

Омана, както знаят тези, които се интересуват от мен е заглавието на моя първи албум. Има нещо много магнетично в тази песен. Дали е в текста й – който е древно заклинание за любов или в музиката, която написах към тази магия не зная, но на много мои познати и непознати хора тя се харесва. Най-странното е, че аз от десетина години, откакто съм създала тази песен искам да направя клип по нея и по най-различни причини това не се осъществяваше. Като че ли тази песен тогава беше малко изпреварила времето си. Прословутото етно-звучене, което в момента завладя целия свят, през 1993 г. звучеше доста нестандартно. С Иван Лечев направихме нов аранжимент, включих я в новия ми албум “Terra Incognita”, исках тя да е и първият клип от него, имах сценарий и дори ушити костюми и пак по някакви неведоми пътища на съдбата не го заснех.

И така, няколко месеца след излизането на новия ми албум аз започнах да работя с нов пиар – Светла Русева от А.В.А. И тя, слушайки албума много се учуди как така няма клип по “Омана”. Предложи ми с Иван Лечев да направим един ремикс на аранжимента и да направим клип с режисьора Васил Стефанов. Едно от най-смешните неща беше когато се събрахме с Васко Стефанов в офиса на Светла, за да обмислим идеята за клипа и тя помоли в този клип да няма никакви анималистични елементи. (Наистина, аз почти нямам клип без животни.) Ние казахме добре и започнахме да мислим. След няколко дни Васко и жена му Стефка ми се обадиха и ми казаха две версии: едната беше с танци и огньове, а другата с гонене на мъж с кучета. Като гонитбата с кучетата беше измислена от жената естествено. Аз отначало възприех първата версия и започнах да търся спонсор. Намерих такъв в лицето на Винпром Пещера, одобрихме един бюджет и щяхме да започваме, когато за декора ни поискаха някаква ужасна сума, далеч надхвърляща одобрения вече бюджет. Тогава Стефка ми каза да преспя една нощ и да помисля за варианта с кучетата. Направих го и реших, че всъщност това е по-оригиналната версия. Сега проблема беше кучетата. Стефка предлагаше да са ирландски вълкодави. Обадих се на най-големия специалист по породи кучета и коне – бизнесмена Тодор Гергов, който притежава най-скъпия кон в България и доста екзотични породи кучета. Казах му идеята за клипа, той каза, че два вълкодава не могат да се намерят, но че той лично ще ми даде два неаполитански мастифа. С режисьора избрахме моя колега Иван Радоев за ролята на гонения мъж, от Пловдив докараха кучетата и започнахме работа. Беше много вълнуващо и интересно: и снимките на открито, и в студиото, където аз влязох в ролята на една съвременна вещица заобиколена от капани за сънища, вуду куклички и метли. А кучетата бяха страхотни. Мъжкарят - Доги беше само 80 килограма, защото беше още малък, само на годинка, а докато стане на две щял да стигне до 120 –130. И слава богу, защото и като 80 килограмов щеше да ми извади ръката. Но все пак много ме слушаха и към средата на снимките вече се чувстваха задължени да ме пазят и гледачите им направиха забележка на хората от екипа да не правят резки движения около мен, защото мастифите вече гледаха лошо и ме пазеха. Много съм доволна от работата на целия екип, от грима на Кирил Чолаков и от цялата организация по заснемането.